Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Съставител
    Волфганг Шпивок
  2. Издателство
    Народна култура
  3. Град на издаване
    София
  4. Година
    1988 г.
  5. Език
    Български
  6. Страници
    410
  7. Корици
    Твърди
  8. Преводач
    от немски Красимира Михайлова
  9. Художник
    Петър Добрев
  10. Категория
    Класика
  11. Дебелина (мм)
    30
 
Както за други велики хора и за автора на "Декамерон" не се знае точно къде се е родил. Предполага се, че е роден в Париж като незаконен син на флорентински търговец. Бащата на Бокачо бил студен и вероломен човек. Той захвърлил майката, но прибрал при себе си детето. Майката умряла много скоро. Твърде трудно е да се установи дали тя е точно тосканка или французойка, но едно е ясно - че "галска жилка" присъствува в словесното изкуство на Бокачо. В него има нещо "парижко", ако не като кръв, то като художествен инстинкт. В натурата му се забелязва прословутият "французки дух", който като старо бургундско вино не му дава покой. Тоя "дух" го изпълва с младост и кипяща жизненост, остроумие и въображение. Независимо под чие небе се намира, той носи в кръвта си "веселата родина на Рабле". При него е безспорна галската яснота на духа и склонността към красноречие. В неговата проза има нещо цветисто като слог, артистично като изпълнение. В много отношения Бокачо повече прилича на французин, отколкото на италианец. Но все пак някои черти са чисто "италиански" при него. У Бокачо се забелязва флорентинска хитрост, страст към прекрасното и вродено чувство към изящното.
 
За разлика от предшествуващите го майстори на новелата Бокачо има облик на типичен литератор. В това отношение той твърде прилича на приятеля си Петрарка. Както е известно, помежду им е съществувала дълбока дружба. Бокачо искрено се е възхищавал от гения на Петрарка. Известно е, че Петрарка е изучавал гръцки език под ръководството на двама-трима учители, хвърлил една не малка част от личното си състояние за издирване на стари ръкописи, основал е цяла академия на млади учени и сам е повлиял на Бокачо да се ориентира към древността. До голяма степен Бокачо дължи на него страстта си към античността, любовта си към гръцките ръкописи. Бокачо е подарявал на своя приятел ценни книги, като тия на Цицерон, Барон, Блажени Августин, както и собственоръчния си препис на "Божествена комедия". Много нещо Бокачо носи от автора на сонетите за Лаура. Петрарка и Бокачо са били искрени приятели. Бокачо е изпитвал дълбоко чувство на привързаност към автора на поемата "Африка". Често пъти той е изминавал големи разстояния, за да се види с Петрарка. Бокачо не е познавал чувството завист и непрекъснато е изразявал в писма удивлението и благоговението си пред делото на Петрарка. Обаче Петрарка е прочел много късно "Декамерон", близо двадесет години след неговото издаване. Както е известно, той не се е отнесъл с особен възторг към творбата. Явно буржоазната жизненост на "Декамерон" му е била чужда.