Глава I
ХИМАЛАИТЕ
Кой не е чувал за Хималаите, гигантските планини, които се издигат между горещите индийски равнини и студените плата на Тибет, една преграда, достойна за двете най-големи световни империи - на Великите монголи и Небесната? И най-неподготвеният географ може да ви каже, че те са най-високите планини в света; че най-малко половин дузина от върховете им се извисяват на повече от пет мили над морското равнище; а повече от тридесет са над двадесет хиляди фута високи и са увенчани с вечни снегове!
По-сведущ географ или геолог може да съобщи редица други интересни данни за тези величествени планини; за тях могат да се напишат цели томове с увлекателни подробности - за фауната, горите и флората им. Но в тази книга, читателю, мястото позволява да поговорим само за някои от най-забележителните факти, които ще ви дадат представа за гигантските размери на тези огромни маси от увенчани със сняг и устремени въввисините скали, които се мръщят или усмихват - според случая - на великата Индийска империя.
Обикновено писателите наричат Хималаите "планинска верига". Испанските географи ги наричат "сиера" (трион), наименование, което те дават и на американските Анди. Но и двете наименования са неподходящи, когато се говори за Хималаите; защото огромното пространство, заемано от тези планини - над двеста хиляди квадратни мили, или три пъти колкото територията на Великобритания, - не прилича никак по очертанията си на верига. Дължината му е само шест-седем пъти по-голяма от широчината - тя е около хиляда мили, докато широчината му заема на много места цели два градуса от земната ширина.
Нещо повече - от западния си край в областта Кабул до снишаването си на изток при бреговете на Брамапутра, Хималаите не представляват непрекъснат масив, за да могат да се нарекат "планинска верига". Между двете крайни точки те са прорязани на много места от дълбоки долини, където са руслата на големите реки, които не протичат на изток и на запад, по посоката на самата планина, а текат напречно, често пъти право на север или право на юг.