Забележки само обложката. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1983 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    456
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    Агоп Мелконян, Милан Асадуров
  8. Художник
    Борислав Ждребев
  9. Категория
    Фантастика и фентъзи
  10. Дебелина (мм)
    30
 
Художествената структура има много равнища, свързани в сложно взаимодействие. Там, където равнището на сюжета пресича социалния модел, се ражда проблематиката на ИЗБОРА като съдбовна алтернатива на героя. Но социално-художественото моделиране има и собствена проблематика: специално у братя Стругацки тя най-често е фокусирана в проблема за ПРОГРЕСА. Накъде води той? Възможно ли е - и допустимо ли е - да се коригират отвън неговите закономерности? И това няма ли да се окаже фатално? И кое е критерий за прогреса?
 
Вече стана дума за силната моралистична (не морализаторска!) струя, която пронизва прозата на известните съветски писатели; тя най-често е въплътена в мислите, преживяванията, поведението на един герой, който в максимална степен изразява становището на авторите; или в дискусия между няколко герои, чиято правота обаче никога не е еднаква. Братя Стругацки винаги на финала "помагат" на читателя (пък и на морала) - в по-ранните си фантастично-утопични произведения дори прекалено. Постепенно тази "помощ" става по-дискретна...
 
Има писатели - особено в научната фантастика, - у които човекът е само един от елементите на художествения свят, съществуващ едва ли не на равни права с машините, ефектите, хипотезите. У Стругацки не е така: в центъра на вниманието им, на върха на ценностната им йерархия стои ЧОВЕКЪТ и неговите проблеми (сигурно не без значение е и силната хуманистична традиция на руската и съветска литература). При тях героят е динамична съставка на сюжета, но и ценностен стожер на художествения свят. Затова и социалното моделиране задължително се пресича-оценява в плоскостта на героя. Затова КРИТЕРИЙ ЗА ПРОГРЕСА Е МОРАЛЪТ. Човешкият морал. Комунистическият морал.
 
"Прогресът може да се окаже напълно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен досега" - си мисли в труден момент един от героите им. С това първомайсторите на съветската научна фантастика днес, ПИСАТЕЛИТЕ Аркадий и Борис Стругацки, не могат да се съгласят. Цялото тяхно творчество е борба - темпераментна, изобретателна, доблестна, все по-художествено значима - за моралното просветление на социалното развитие, за очовечаването на историческите закономерности.
 
Тяхното творчество очертава талантливо динамиката на съвременната научна фантастика - нейното жанрово раздвоение в два потока: един основен, традиционен, който конструира специфична жанрова действителност с помощта на невероятни хипотези, космическо-технически аксесоар и пр., и друг, по-близък до "обикновената" литература и реалната действителност, без подчертано жанрово обособяване, който използува възможностите на фантастично-гротескния реализъм за по-мащабни социално-философски обобщения... Струва ми се, че с излизането на "Милиард години до свършека на света" през 1976 г. можем да говорим за трети период в творчеството на големите съветски фантасти. Период на творческа равносметка-обобщение на разработвани по-рано теми и проблеми на по-високо философско равнище - и на все по-явно приближаване към "обикновената" литература. "Милиард години до свършека на света" е един от върховете на съвременната съветска философска проза.