Минимални забележки само по обложката. Отлично състояние.
 
За изданието
  1. Съставител
    Любен Дилов
  2. Издателство
    Христо Г. Данов
  3. Град на издаване
    Пловдив
  4. Година
    1981 г.
  5. Език
    Български
  6. Страници
    438
  7. Корици
    Твърди
  8. Преводач
    Н. Фурнаджиева, Р. Великова
  9. Художник
    Минчо Панайотов
  10. Категория
    Фантастика и фентъзи
  11. Дебелина (мм)
    20
 
Немски говорещите страни създадоха и продължават да създават една от най-силните литератури на света, но в така наречената "научна фантастика" - този толкова модерен и развит вече жанр - те все още стоят зад много други големи и малки народи. Това вероятно си има свои специфични причини, които се нуждаят от разкриване, защото иначе е трудно да си го обясним. Големият писател и учен Чарлс Пърси Сноу през 1959 год. пръв заговори за оная бездна между двете култури - научната и художествената, която се дължи най-вече на досегашната образователна система, но защо тъкмо там, където са се раждали такива обединяващи двете култури титани като Гьоте, Хумболд и Айнщайн, тази бездна ще е особено широка? А не липсват и други традиции, които биха могли да послужат като солидна основа за едно развитие. Немският романтизъм от XVIII и началото на XIX в. (Ахим фон Арним, Адалберт фон Шамисо; Вилхелм Хауф, Е. Т. А. Хофман, Жан Пол) е почти изцяло в плен на фантастичното, той създава и някои прототипове на днешната фантастика: Вилхелм Хауф - "Човекът в Луната или влечението на сърцето е глас на съдбата", Хофман - "Автомати" и "Пясъчният часовник" (1815 г.), където механичната кукла Олимпия е всъщност една прабаба на по-късния робот в литературата.
 
В края на XIX в. за дълго забравеният и едва преди няколко години новооткрит Курт Ласвиц твори вече образци на истинската научна фантастика с философски и сатиричен профил, които и днес звучат съвременно. А пишещият на немски швейцарец Карл Шпителер, лауреат на Нобеловата награда, "изобретява" в романа си "Олимпийска пролет" (1905 г.) нещо като гигантски компютър, който регистрира и съхранява в паметта си всичките страдания на човечеството. През 1913 г. Бернхард Келерман се прославя в целия свят с романа си "Тунелът" - едно върхово постижение на социалнокритичната техническа утопия, което и у нас има две издания. След него, през 1924 г., друг голям немски писател, Герхард Хауптман, също стига до утопичния роман с "Островът на великата майка". А по-късно, вече през Втората световна война, някои избягали от Хитлер в Америка видни прогресивни писатели, като Алфред Дьоблин, Франц Верфел, Ана Зегерс и Паул Шербарт, навярно под влияние на новите тенденции в американската литература, създават романи, които и днес могат да бъдат отнесени към научната фантастика.
 
В средата на двайсетте години "технико-утопичният роман на бъдещето" или още "инженерен роман", както го наричат тогава, се оформя и от цяла редица специализирали се вече в тази област, повече или по-малко изкусни в занаята си писатели, като Ханс Доминик, Ото Вили Гаил Отфрид фон Ханщайн и Теа фон Харбоу, която особено нашумява с романа си "Метрополис", екранизиран от големия режисьор Фриц Ланг и станал класика на научнофантастичния филм. Добре развита е и оная част от фантастиката, която представлява художествено непретенциозно четиво за юноши, защото още през 1908 г. е тръгнала първата "космическа" серия "Въздушният пират и неговият управляван въздушен кораб", достигнала до 180 книжки, общо взето в стила на Жул Верновата фантастика и морал.