Стефан Христов с роден на 27 декември 1901 г. в гр. Цариброд (сега Димитровград - Югославия).

Изпитанията, които изживява семейството през Първата световна война, политическата и икономическата обстановка в бедното, но будно гранично градче, влиянието на прогресивните ученици в Трета софийска мъжка гимназия и особено въздействието на Великата октомврийска социалистическа революция го довеждат през 1919 г. в редиците на Комсомола, а следващата година в партията.

В края на 1920 г. е утвърден за завеждащ пункта на нелегалния канал на ЦК на БКП в гр. Цариброд, през който преминават функционери на ЮКП, отиващи за Москва през България и Черно море, и по който се пренася печатана в Москва и в София нелегална литература за обявената извън законите ЮКП. По-късно каналът е в служба на Комнитерна в борбата му срещу врангелистите. След Септемврийското въстание 1923 г. през пункта на нелегалния канал Цариброд преминават много български политемигранти и партийни функционери.

По решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП през 1928 г. той е прехвърлен в Австрия, и в началото на 1929 r. е изпратен в Париж, където повече от две години участва в борбите на революционната българска емиграция като секретар на българската група комунисти при ФКП.

През март 1931 г. по решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП той се завръща в София и е привлечен на работа в на Окръжна организаци5 на БКП. През 1932-1933 г. става член на Софийската окръжна организация на БКП.

В съдебния процес по провала на ЦК и на Софийската окръжна организация на БКП 1935 г. той е осъден задочно.

В края на 1933 г. по решение на ЦК на БКП е изпратен в Москва, където следва Международната ленинска школа на Коминтерна, а по-късно работи в различни съветски организации.

След завръщането си в България през 1946 г. работи във Върховния стопански съвет, а после в Държавната планова комисия като заместник-председател. От 1963 до 1969 г. е председател на Комисията по цените и заместник-председател на Държавния планов комитет.

Бил е делегат на Деветия и Десетия конгрес на БКП и избиран за член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП.

Носител е на званието Герой на социалистическия труд и на ордените "Георги Димитров", "Народна република България" - първа степен, "Девети септември" - първа степен и "За народна свобода" - първа степен. Почетен гражданин е на столицата.

Мемоарната му книга "Пътища извървени" разказва за неговия дълъг път на нелегален партиен работник и разкрива нови неизвестни страници от революционните борби на партията.