Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Партиздат
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1979 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    407
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Петър Тончев
  8. Категория
    Мемоари, биографии, писма
     
Стефан Христов с роден на 27 декември 1901 г. в гр. Цариброд (сега Димитровград - Югославия).
Изпитанията, които изживява семейството през Първата световна война, политическата и икономическата обстановка в бедното, но будно гранично градче, влиянието на прогресивните ученици в Трета софийска мъжка гимназия и особено въздействието на Великата октомврийска социалистическа революция го довеждат през 1919 г. в редиците на Комсомола, а следващата година в партията.
В края на 1920 г. е утвърден за завеждащ пункта на нелегалния канал на ЦК на БКП в гр. Цариброд, през който преминават функционери на ЮКП, отиващи за Москва през България и Черно море, и по който се пренася печатана в Москва и в София нелегална литература за обявената извън законите ЮКП. По-късно каналът е в служба на Комнитерна в борбата му срещу врангелистите. След Септемврийското въстание 1923 г. през пункта на нелегалния канал Цариброд преминават много български политемигранти и партийни функционери.
По решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП през 1928 г. той е прехвърлен в Австрия, и в началото на 1929 r. е изпратен в Париж, където повече от две години участва в борбите на революционната българска емиграция като секретар на българската група комунисти при ФКП.
През март 1931 г. по решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП той се завръща в София и е привлечен на работа в на Окръжна организаци5 на БКП. През 1932-1933 г. става член на Софийската окръжна организация на БКП.
В съдебния процес по провала на ЦК и на Софийската окръжна организация на БКП 1935 г. той е осъден задочно.
В края на 1933 г. по решение на ЦК на БКП е изпратен в Москва, където следва Международната ленинска школа на Коминтерна, а по-късно работи в различни съветски организации.
След завръщането си в България през 1946 г. работи във Върховния стопански съвет, а после в Държавната планова комисия като заместник-председател. От 1963 до 1969 г. е председател на Комисията по цените и заместник-председател на Държавния планов комитет.
Бил е делегат на Деветия и Десетия конгрес на БКП и избиран за член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП.
Носител е на званието Герой на социалистическия труд и на ордените "Георги Димитров", "Народна република България" - първа степен, "Девети септември" - първа степен и "За народна свобода" - първа степен. Почетен гражданин е на столицата.
Мемоарната му книга "Пътища извървени" разказва за неговия дълъг път на нелегален партиен работник и разкрива нови неизвестни страници от революционните борби на партията.