Романът "Любавини" е своеобразно потапяне на автора в историята, в духовния свят и в проблемите на сибиряците.

 

С трепет изгражда авторът образи, човешки отношения, бързо сменящи се природни картини, състояния, настроения - цялата творба е проникната от дълбока, изгаряща любов към родния край, за който Шукшин писа през последната година от своя живот:

 

" ...И някаква огромна мощ долавям там, някаква животворна сила, която трябва да докосна, за да си възвърна изгубения устрем на кръвта. Очевидно тази жизненост, тази твърдост на духа, пренесени там от нашите прадеди, са живи у хората и досега и не случайно вярвам, че родният въздух, родната реч, песента, познати от детството, гальовната майчина дума изцеляват душата."