Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Профиздат
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1984 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    311
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от английски Мадлена Евгениева
  8. Категория
    Чужда проза
  9. Дебелина (мм)
    20
 
В "Песента на Соломон" има всичко: и живот, и смърт, и любов, и ненавист, има недоволство и протест, има безразличие и суета, има богати и бедни, зли и добри, мълчание и песен, просторни пейзажи и душни бръснарници. Наистина всичко, от което се състои светът, само с тази разлика, че светът на Тони Морисън обхваща черна Америка и упорито се съпротивлява на каквато и да било осмоза със света на белите американци. "Най-негърската книга на века" беше една от първите критически квалификации, с които през 1977 г. се посрещна излизането на романа. Написан от негърка, той незабавно направи впечатление с цялостната си "цветна" ориентация - действие, което протича единствено в негърско общество, герои, които до един са негри. Освен незначителния медицински персонал, епизодично появяващ се при раждането на Биберона в болницата "Мърси" (а това ще рече "милост"), педантичният читател няма да изнамери в книгата никакви бели лица. "Черна книга за черни човеци" - би отсъдил и прибързаният тълкувател, готов да си затвори очите за зловещото и всесилно "бяло" присъствие в "Песента на Соломон". Може то да не е материално, при все че материалната действителност на героите е същата, която споделят и белокожите, може да не е изявено брутално с постъпки, но за разлика от черния свят, то се стреми да обагри всичко: от действията на организацията "Седем дни", в която членува Китарата, до реда, който определя структурата и поляризациите в чисто негърското общество. Защото все пак американските негри си остават американци, а тяхната частична среда е част от онова необуздано, енергично, безотговорно, злокобно и нечистоплътно цяло, наречено Съединени щати. Привидната изолация на действието е като че нарочно търсена от авторката, за да открои още по-контрастно цялото вътрешно и външно расово напрежение, да изостри непримиримостите в расовия конфликт, да покаже още по-сгъстено пагубната социална имитация, с която негърското население на Щатите е трябвало неволно, ала принудително да се идентифицира, за да нагоди обществената си схема към страната на господствуващите. В тази книга читателят за първи път ще има възможността да погледне към негрите и техните проблеми откъм вътрешната страна, да надникне в тяхното съзнание не с предубедените очи на белия социолог, философ или писател, за които черният предлага диагнозата "детинска зависимост и вродена умствена малоценност", а през погледа на самите черни, носители на всички човешки качества и разслоени по всички правила на буржоазното общество. С изключение на тирадите, които Китарата произнася (разбираем е неговият расов екстремизъм, с какъвто ще запомним 60-те години на Малкълм Хикс и "Черните мюсюлмани"), в романа няма да забележим и следа от онези страховити расови сблъсъци, за които пишеха или намекваха Уилям Фокнър или Ърскин Колдуел от бяла страна, и Джеймз Болдуин или Ралф Елисън - от негърска. Биберона, чието нелепо фамилно име Дед (т.е. мъртъв) е пак измишльотина на белите, е кръгъл социален и политически невежа, който само смътно долавя истинските размери на голямата междурасова битка и чудовищния националистичен подход на "Седемте дни". Подобно на героя на Алекс Хейли от романа "Корени", той предпочита да измине дългото и мъчително пътуване назад към изворите на своя робски род, да проследи вече губещото се коренище някъде в африканските савани, да предприеме този величав, но и осъден опит за летене към библейските селения от Соломоновата "Песен на песните". В тази нажежена тишина на книгата неговият смешен поход към едно митично злато, което ще му даде независимост, лична значителност и свобода (но свобода само в социалния кръг на черните!), добива очертанията на такова пътешествие в миналото, което ще му донесе осмисляне на личността чрез историята, а на историята - чрез преданието. И Мейкън Дед младши постепенно ще започне да схваща колко безцелен и безсмислен е животът му, ще го изведе от парадоксалния инфантилизъм, заченат с дълго суканото майчино мляко, гротескния свят на едно социално неравностойно семейство, почиващо върху едипови комплекси и тяхното погрешно тълкуване, и една любов, непрекъснато застрашавана от покушение върху него, но завършила със смъртта на любимата.