Димитър Щерев Кирков е български писател, роден на 4.10.1945 г. в гр. Пловдив. Автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език.

 

През 1970 година завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Доктор на филологически науки от 1982 г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач.

Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги "Позиции и творчество" (1977) и "Анализи" (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година).

 

Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски.

Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил у нас множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.

 

---------------------------------------------------------------------------------------------

 

Дионисий Ралев беше неопитен, няма да бъде погрешно, ако се каже, че беше наивен дори за своите деветнайсет години, когато започна историята му с Юлика. Той, разбира се, много пъти я беше виждал, макар че с баща си, с чичо Йона, живееше чак в другия край на Хълма. Виждал я беше като нещо бляскаво, но толкова далечно и чуждо, така недостижимо и заслепяващо, че по-скоро му беше безразлична, отколкото да бе усещал интерес към нея или още повече, да й се беше възхищавал. А да се влюби в Юлика и тя да го обикне, гимназистът Дионисий Ралев не бе мечтал нито за миг.

 

Делеше ги какво ли не и преди всичко възрастта. Юлика бе на двадесет и три, а в четирите години разлика се прокрадваше пукнатинката между телесния разцвет на жената, стигнал при нея своя благословен връх, и наскоро проходилата, пъргава, но сляпа мъжественост на Дионисий. В началото обаче за него по-забележима и важна беше друга една разлика - че Юлика е богата, поне сравнени с неговата позорна нищета, парите и охолството й просто смазваха. Тя беше и красавица, ако може да се назове с една дума оная светла прелест на тънките й черти и оная тъмна съблазън, която предизвикваха те, а Дионисий беше ъгловат и кокалест юноша, по-блед от обичайното и някак още неопределен на вид, дори младата брада, която той вече бръснеше, не растеше равномерно и оставяше по лицето му голи детски петна.