Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Български писател
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1989 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    358
  6. Корици
    Меки
  7. Категория
    Българска проза
  8. Дебелина (мм)
    30
 
Димитър Щерев Кирков е български писател, роден на 4.10.1945 г. в гр. Пловдив. Автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език.
 
През 1970 година завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Доктор на филологически науки от 1982 г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач.
Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги "Позиции и творчество" (1977) и "Анализи" (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година).
 
Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски.
Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил у нас множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.
 
---------------------------------------------------------------------------------------------
 
Дионисий Ралев беше неопитен, няма да бъде погрешно, ако се каже, че беше наивен дори за своите деветнайсет години, когато започна историята му с Юлика. Той, разбира се, много пъти я беше виждал, макар че с баща си, с чичо Йона, живееше чак в другия край на Хълма. Виждал я беше като нещо бляскаво, но толкова далечно и чуждо, така недостижимо и заслепяващо, че по-скоро му беше безразлична, отколкото да бе усещал интерес към нея или още повече, да й се беше възхищавал. А да се влюби в Юлика и тя да го обикне, гимназистът Дионисий Ралев не бе мечтал нито за миг.
 
Делеше ги какво ли не и преди всичко възрастта. Юлика бе на двадесет и три, а в четирите години разлика се прокрадваше пукнатинката между телесния разцвет на жената, стигнал при нея своя благословен връх, и наскоро проходилата, пъргава, но сляпа мъжественост на Дионисий. В началото обаче за него по-забележима и важна беше друга една разлика - че Юлика е богата, поне сравнени с неговата позорна нищета, парите и охолството й просто смазваха. Тя беше и красавица, ако може да се назове с една дума оная светла прелест на тънките й черти и оная тъмна съблазън, която предизвикваха те, а Дионисий беше ъгловат и кокалест юноша, по-блед от обичайното и някак още неопределен на вид, дори младата брада, която той вече бръснеше, не растеше равномерно и оставяше по лицето му голи детски петна.