Авторът на "Погледи и усмивки" не е сред водещите имена на новата английска литература, но е достатъчно известен на широката публика - и като писател, и като автор на телевизионни пиеси, и като сценарист. По романа му "Ветрушка" е направил успешен и популярен филм ("Кес") един от най-именитите режисьори на Англия - Кей Лоуч, а екранизацията на "Погледи и усмивки" е спечелила наградата за филм на съвременна тема на кинофестивала в Кан през 1981 година.

 

Ако искаме да определим мястото на Бари Хайнс в съвременния английски роман, ще се наложи да го легитимираме чрез традицията, към която той принадлежи - на т.нар. работнически роман. От една често използвана и инерционно съхранявана гледна точка към литературния процес в Англия ангажираната с работническата тема белетристика изглежда периферно явление. В плана на аналитичния подход към литературно-историческата приемственост обаче Бари Хайнс се оказва обвързан с творческа общност, която включва безспорни колоси на английското романно изкуство, като Дикенс и Д. Х. Лорънс, редица от небезизвестни писатели - Алън Силитоу, Дейвид Стори, Сид Чаплин, Мелвин Браг, както и автори като Стан Барстоу и Джон Уейн, макар и само с отделни техни книги.

 

Колкото и привлекателна да е за критика една така авторитетна "родова принадлежност", да отнесем Бари Хайнс без каквито и да е уговорки към авторите на работнически романи означава да се лишим от съответна на своеобразието на творчеството му представа. Писателят предлага свой, съвършено индивидуален вариант на традиционния тематичен модел, в който съблюдаването на конкретни "жанроопределящи" правила се съчетава с нетипична, а понякога и провокиращо неочаквана интерпретация на обичайния материал. Бари Хайнс е художник на документално-достоверното, на ежедневното и битово принизеното. Основен патос на творбите му е защитата на демократичните обществени принципи, остротата на наблюдението го води към сурова и открита критика на социалните несъвършенства и към изсичането на нелицеприятни истини. Между благодатните предпоставки за успехите му в тази насока най-решаваща роля играе произходът му. Той е роден в едни от най-важните работнически райони на Англия - Южен Йоркшир, и притежава личен опит в едва ли не задължителната за областта миньорска професия. Тези факти обясняват почти документалната автентичност в произведенията му, особено силно изявена в "Цената на въглищата" (1979) - роман, който, обединил две телевизионни пиеси на автора, разказва за измислени събития, провокирани от действителното посещение на уелския принц Чарлс в една въгледобивна мина през 1977 година. Бари Хайнс познава живота на своите герои и го пресъздава с разбиране, с усет за скритите в баналните подробности смисли, които за чуждото око биха останали неразпознаваеми. За разлика от повечето познати писатели на "работническата тема", които търсят в ежедневието предимно драмата, както и "героя" в безличната среда, Б. Хайнс разработва съвременен вариант на създадената и утвърдена от Флобер естетика на баналното. В специфичния му подход към живота на онеправданите трудови маси водещ момент е безпристрастното регистриране на действителните факти, които с последователността си оформят унилото еднообразие на убийствено безсъдържателен и лишен от перспектива живот. Изграденото по този начин привидно неамбициозно, едва ли не движещо се по инерция повествование прикрива сериозна и ангажирана авторска позиция на самоограничение и себеотрицание, в която първичният за всеки художник импулс за собствена изява е подчинен на стремежа към последователна над-личностна обективност.

 

Тази непротиворечива безпристрастност обаче при по-внимателно вглеждане се оказва само външна обвивка на далеч по-сложен творчески подход. Защото нанизът от житейски детайли и понякога дори досадни битови реални, които изпълват романите на Бари Хайнс, при опит за съдържателен анализ се оказва твърде накъсан, а елипсите, с които авторът очевидно напълно съзнателно борави, принуждават читателското възприятие да се придвижи към по-стабилната и плътно изградена плоскост - тази на загатнатите смислови внушения и символични съотнасяния. Особено изразително се проявява това творческо своеобразие на писателя в романа му "Ветрушка" (1968)[1], в който с покоряваща, макар и свенливо прикривана емоционална щедрост е разказана историята на странното и трогателно приятелство между едно момче и дресирания от него сокол. Героят на романа - Бали - е на прага на юношеството, но в този в една или друга степен болезнен за всички преход той е лишен както от носталгия към отиващото си детство, така и от интерес и надежда за бъдещето. Израснал в бедност и в духовна и емоционална пустота, Били открива в соколчето-ветрушка компенсация за житейския си недоимък, единствен обект на привързаност, амбиция и възхищение, основание за самоуважение. Самата птица със своята дива свирепост и изострена до краен предел чувствителност проявява несложната но трогваща и завладяваща природа на момчето, в която се съчетават дръзката острота и неприспособимост на характера с инстиктивната потребност да бъде приласкано и опитомено.