Книгата е преподвързана.

 

Неприятен разговор с бабата. Майката се безпокои. Джек тръгва по пресни следи. Чудното откритие в кабинета на професор Енотов. Тайнственото изчезване на Иван Гермогенович

Майката постла масата с голяма бяла покривка. Бабата нареди чинии, ножове, вилици и лъжици.

 

- Обяд е вече - сърдито каза бабата, - а децата още ги няма. И къде са, не мога да разбера... Когато бях малка...

 

- Ох - каза майката, - те дори не са закусили. - Тя се приближи до отворения прозорец, наведе се и завика:

 

- Карик! Валя!

 

- Как не - измърмори бабата, - тичат! Тичат презглава! Ти си викаш, а те сигурно играят на "дама". Ти ги чакаш за обяд, а те може би се нуждаят от "бърза помощ".

 

- Каква "дама"? Каква "бърза помощ"? - изплашено попита майката.

 

- Такава - каза бабата.

 

Тя извади от джоба на престилката си кълбо прежда, куки и недоплетен чорап. Лъскавите куки заподскачаха в ръцете й, теглейки от кълбото къдрава нишка. - Такава помощ - въздъхна бабата, - каквато викаха вчера за Валерик.

 

- Какъв Валерик?

 

- Как какъв... Един немирник имаме в двора... синът на домоуправителя! И какво, мислиш, наумил? Намерил някъде стар чадър, направил от него парашут и взел, че скочил от балкона на втория етаж като парашутист.

 

- И?

 

- И нищо! Закачил си гащите на водосточната тръба и увиснал надолу с главата. Така вися половин час, докато пристигна "бърза помощ". Лекарят се разсърди. Трябва - казва - пожарната команда да викате в такива случаи, а не "бърза помощ". Но все пак го откачиха от тръбата... И какво, мислиш? Смее се. Аз - казва - поставих рекорд, направих най-дългия забавен скок. Ето какви немирници са сега!... Когато аз бях малка...

 

- Ох - каза майката, - но къде са наистина?...

 

- Има един Антей в двора! Първо построи с децата метро, след това изобрети подводница. Разбира се... метрото се срина и ги затрупа. Добре че портиерът забелязал това навреме, та ги отрина, иначе всичките щяха да загинат. И какво, мислиш, че се укротиха? Ами! Дори и не помислиха! Сковаха от бъчви и сандъци подводница и всички щяха да се изподавят, но за тяхно щастие наблизо минавал милиционер и, слава богу, измъкнал ги криво-ляво. И мислиш, че това е краят?... Пфу! - плю сърдито бабата. - Ужасни немирници: още неизсъхнали, и веднага измислили космически полет. Наведат брезата до земята, вкопчат се двама, а всички останали...

 

- Стига, стига - замаха ръце майката, - стига! Не искам да слушам!

 

Тя отново отиде до прозореца и завика:

 

- Карик! Валя!

 

- Когато бях малка... - каза бабата.

 

Майката махна с ръка и без да я слуша, се надвеси над прозореца.

 

- Ка-а-рик! Ва-а-ля! Идвайте да обяд-ва-а-ме! На двора измяука котка.

 

- Аз си знаех - каза бабата. - Знаех си!

 

- Карик! Валя! - отново извика майката, после се обърна бързо към бабата и попита: - Те не ви ли казаха къде отиват?