Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1981 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    130
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от испански Стефан Савов
  8. Категория
    Чужда проза
  9. Дебелина (мм)
    6
 
Мигел Делибес (на испански: English) е испански журналист, редактор и писател на произведения в жанра драма, исторически роман, пътепис и документалистика. Един от най-значимите писатели в испанската литература след Гражданската война, удостоен с множество награди. Мигел Делибес Сетиен е роден на 17 октомври 1920 г. във Валядолид, Испания. Той е третото от осем деца в сейството на учител и директор на общински търговски колеж. Учи в художествено училище. През 1938 г., по време на гражданската война, за да се избегне насилствена мобилизация на фронта, постъпва във флота. Като доброволец служи в крайцера "Canarias", който извършва операции в района на Майорка. Войната обаче ще го засегне силно и ще фигурира после в творбите му. През 1939 г., в края на войната, той се завръща в родния си град и учи в Търговското училище. След това започва да учи право, а после учи в Училището по изкуства и занаяти във Валядолид, което му помага да подобри артистичните си умения. През 1941 г. започва работа като карикатурист и колумнист, а по-късно и като журналист във вестник "El Norte de Castilla" във Валядолид. През 1942 г. получава диплома по търговия от Школата за висши търговски изследвания в Билбао. На следващата година получава катедра по търговско право и започва да преподава в Търговското училище във Валядолид. На 23 април 1946 г. се жени за Анхелес де Кастро. Има седем деца - Мигел, Ангелес, Герман, Елиса, Хуан, Адолфо, Камино. След женитбата се насочва към писателската си кариера. Първият му роман "La sombra del ciprés es alargada" (Сянката на кипариса е дълга) е издаден през 1948 г. Той е високо оценен от критиката и получава наградата "Надал". През 1950 г., след епидемия от туберкулоза, е издаден романът му "Пътят", в който историята е за дете, което изминава пътя на откриването на живота и опита, изправено пред заплахата да напусне провинцията и да отиде в града. Творбата представлява окончателното посвещение на Делибес в следвоенния испански разказ. През 1963 г. книгата е екранизирана от режисьорката Ана Марискал. През 1952 г. става заместник-редактор на вестник "El Norte de Castilla", а през 1958 г. негов директор. Остава на поста до 1963 г. когато напуска зареди разногласия с министъра на информацията и туризма. Въпреки сблъсъците с цензурата като ръководител на вестника, успява всяка година да издава по една книга, а 60-те години са най.успешния му период. През 1964 г. в продължение на шест месеца е гост-професор в катедрата по чужди езици и литература в университета на Мериленд. След завръщането си пише и публикува през 1968 г. романа "Пет часа с Марио", смятан за негов шедьовър. Историята е за една жена, която цяла нощ бди над трупа на съпруга си, докато изпълнява монолог, пълен със спомени за него. На 1 февруари 1973 г. е избран за член на Кралската испанска академия. През същата година е избран за член на Испанското общество на Америка. Голям познавач на фауната и флората на своята географска среда, запален по лова и селския свят, той е знаел как да улови в своите произведения всичко, свързано с Кастилия и лова от гледна точка на градски човек, но който не е загубил връзка с това света. На 22 ноември 1974 г. съпругата му Анхелес де Кастро почива на 50-годишна възраст, което дълбоко бележи писателя до края на живота му. На 7 май 1990 г. е удостоен с почетната степен "доктор хонорис кауза" от университета в Саарланд (Германия). На 30 май 1991 г. получава Националната награда за испанска литература за цялостното му творчество. През 1993 г. е удостоен с наградата "Мигел де Сервантес". Последният му роман "El hereje" (Еретикът) от 1998 г. получава националната награда за литература и бележи края на писателската му кариера.