Романът на Владимир Дудинцев "Белите одежди" предизвика оживени дискусии и огромен интерес в съветската страна. Това произведение не е неочакван творчески полет на близо седемдесетгодишния писател. То е дръзка изява на духовната му независимост, своеобразно продължение на патоса в нашумелия роман "Само с хляб не се живее" (1956).

"Белите одежди" е книга дълбоко премислена и преживяна. В нея осезателно се долавят деформациите, причинени от култа към личността, отразени са моменти от известната дискусия в биологическата наука в СССР в края на четиридесетте години. Разбира се, това не е документално повествование, а роман с всички белези на художествената условност. На мястото на прототипите от живота в него се борят, търпят поражения и побеждават "измислени", но пълнокръвни и убедителни герои.