Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1988 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    277
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    Кръстан Дянков
  8. Художник
    Венелин Христов
  9. Категория
    Чужда проза
  10. Дебелина (мм)
    20
 
На пръсти се броят "трудните" книги в нашия съвременен цивилизован свят. Читателят обикновено е привикнал още с първите страници да навлезе в пейзажа на една природа или на едно семейство, едва ли не тутакси да усети сюжетната атмосфера и да долови фабулата на новоотгърнатата книга. Така става с повечето литературни произведения. Да се пренесеш в двора на Чорбаджи Марко или да ти бъде показана с нескъпернически щрихи Дългата долина на река Салинас, напомня поканата на гостоприемен домакин да се наставиш по-удобно в креслото, за да чуеш поредния разказ - бивал или небивал, - разгънат плавно, подробно, с необходимия драматизъм, където трябва, и да научиш още нещо за нашите несвършващи истории, преживявания, приключения, та възторгват или трогнат, да добавиш към познанието си за човека още някоя и друга съществена подробност. Но тази книга, уважаеми Читателю, не е от тях. След "Бдение за Финеган" на Джеймс Джойс "Врява и безумство" е може би една от най-мъчните книги на световната литература. Има романи като "Кентавърът" на Ъпдайк например, който с първите си глави издигат пред читателя една особена бариера - дали със сепващия звук на един съвършено нов мисловен строй, или с мъглявината на една по-особена митология, - романи, които обаче влекат подире си вниманието и в действителност се оказват традиционно разказани истории за човешки и морални проблеми, с каквито добрата литература от незапомнено време се занимава. "Врява и безумство" не само сепва и сащисва, не само още с първите си редове сякаш те приканва да я захвърлиш, но като че принуждава да поставиш на самоизпитание своята собствена психична и мнестична цялост. Това не е книга, която може да се "преразкаже" по жизнеприетия начин или да се резюмира в три страници (инак защо Фокнър ще си прави труда да пише триста?). Наистина още една семейна драма, още един всепроникващ и типичен Фокнъров скалпелен разрез на една фамилна дегенерация и разпадане, романът е разказ за страстите на безлюбовието и егоцентризма, не се движи по традиционното сюжетно развитие на последователни случки и сцени, а е по-скоро социопсихологично надникване в умовете и чувствата, във взаимодействието между характерите и техните реакции на реалните събития. "Врява и безумство" се състои от четири части, всяка разказана от отделен герой и от различна гледна точка, в различен ден и от различна душевност. Първата част "става" в мозъка на идиота Бенджи Компсън, имбецил по рождение, трийсет и три годишен, на 7 април 1928 година, Велика събота. Неговото умствено развитие е спряло на равнището на недоразвито дете - оня именно безумец, за когото Шекспир намеква през устата на Макбет. Без да притежава никакво чувство за време, Бенджи няма самоасоциативен мисловен процес, за него всичко - и минало, и настояще - са едно-единствено цяло. С неговия разказ - а комай всеки ще се съгласи, че да се пише от позицията на един умствен урод съвсем не е проста работа - Фокнър успява да нахвърли общите, объркани и разнопосочни петна на целия си сюжет (и уж за да ни улесни, сменя шрифта от редовен на курсив при всяка промяна във времето). Като в гъста мъгла тук се появяват и изчезват лица и несвързани събития, чието постепенно проясняване ще започне в следващите части. Втората следи потока на съзнанието у брата на Бенджи, Куентин, на 2 юни 1910 година, когато Куентин се самоубива. Третият брат, Джейсън, разказва третата част - времето е отново "днес", 6 април 1928-ма, Велики петък. Четвъртата, разказана от позицията на външен наблюдател, описва събитията на Великден, 8 април. Сега вече мъглата се разпръсва напълно, безформените форми започват да се сгъстяват в истински хора от плът и кръв и читателят не може да не усети, че необикновеният на пръв поглед метод на автора има и своето оправдание, че тази трудна книга най-сетне е достигнала до нормалното съзнание, че действуващите лица са вече познати, макар и бегло, и че всъщност сме доловили доста неща от пълния с врява и безумство разказ на Бенджи.
 
Повече от естествено е при тази структура в превода на текста да се появят неимоверни трудности, много от които далеч не само от езиково естество, някои от тях да са дори чудовищно тежко преодолими. Ето защо преводачът, вярвайки в добрата читателска воля, предварително моли за снизхождение.
 
Кръстан Дянков