Великият непознат Чарлз Сийлсфилд

Наричан от съвременниците си "Великият непознат", някогашният монах Карл Постл в продължение на целия си живот крие своята самоличност зад различни псевдоними, най-популярен от които остава Чарлз Сийлсфилд. Едва неговото завещание хвърля светлина върху един забулен в непроницаема тайна човешки живот. Все още няма единодушие относно причината, накарала писателя да скъса доживотно с роднини и родина.

 

Първият значим прозаик, реалист на австрийската литература, Чарлз Сийлсфилд (Карл Постл) е роден на 3 март 1793 г. в малкото селище Попиц в Моравия, в семейството на среден селянин, където царял духът на строг католицизъм. Насочен от баща си, Карл Постл тръгва по пътя на католическото духовенство. Това обаче не продължило дълго време и при удобен случай той избягва през Швейцария и Франция в Северна Америка. Сийлсфилд избягва не само от тягостната атмосфера в манастирите, но и от полицейския произвол на метерниховите полицейски слуги, който е особено непоносим за свободолюбивия му характер. Заселва се недалече от Питсбърг и предприема пътешествия из Америка. Купува си ферма в Луизиана, занимава се с търговска, а по-късно и с журналистическа дейност, взима активно участие в политическия живот на страната, като пламенно защищава демократичните си и републикански идеали, които намират толкова широко място и в неговите произведения.

 

Сийлсфилд се връща през 1826 година в Европа, за да издаде първата си книга "Съединените североамерикански щати в политическа, религиозна и обществено социална светлина" под нов псевдоним - Карл Сидон. В Европа и особено в Лондон продължава да се занимава с политическа дейност. Написва и прочутата си книга "Австрия такава, каквато е...", която излиза анонимно през 1827 година. Това произведение бива веднага забранено в Австрия, защото представлява изпълнена с горчивина, сарказъм и безпощадност критика, насочена срещу Метерних, срещу социалната мизерия в родината на Сийлсфилд.

 

Завърнал се отново е Америка, изпаднал във финансови затруднения, писателят решава да се обърне към индианския роман. Няма съмнение, че и той е почувствувал силното влияние и притегателната сила на творчеството на Купър. В 1828 г. излиза един от най-известните му романи "Токеа или Бялата роза", който прави името му известно както в Новия, така и в Стария свят. Безрадостната съдба на изчезващия индиански народ определя потискащото общо впечатление от това произведение, но известно контрастиращо настроение създава несъмнено бойкия оптимизъм на автора, неговата вяра в създаването на демократично и хуманно общество. И останалите негови популярни творби представляват ярка манифестация на републиканските му убеждения и идеали: "Житейски картини от двете полушария" (1835), "Мексико в 1812" (1834), "Каютен дневник или национални характеристики" (1841), "Юг и Север" (1842/43) и други. Сийлсфилд показва често предпочитание към използуването на исторически сюжети, които той умее с вмъкването на едва ли не неизбежните си политически полемики да актуализира и осъвременява. Това дава повод на литературоведите да го сравняват в известно отношение и с Уолтър Скот.