Малко преди Хановер Бруно Капел забеляза, че го следят.

Караше в прлудрямка, със скорост не повече от сто и десет километра, слушаше музика - "Квадрофония" от Пит Та-ундшенд и групата "Ху", пуснал касетофона с четирите тонко-лони на най-силното. Така нервите му се отпускаха. Когато се протегна, притисна гръб о тапицираната облегалка, изопна ръце, стисна волана и се събуди от полудрямката, начаса осъзна, че през всичкото време с полупритворени очи е наблюдавал в огледалото колата "БМВ" 82, бяла като неговата.

- Ще видим - произнесе той гласно, вече напълно разбуден, спря музиката, премина в лявата лента, натисна газта. "БМВ"-то зад него го следваше, не изостана и по-късно, когато той се върна в дясната лента, прикривайки се зад един микробус "Фолксваген". Капел повтори същата маневра, и колата зад него също я повтори.

"Пускат подир мен същата марка и цвят кола - размишляваше Капел, - значи държат да забележа, че ме следват. Защо?

Далеч преди най-близката отбивка той включи мигач, зави покрай бензиностанцията и се насочи към паркинга. "БМВ"-то с номер ННДМ 893 го последва и паркира през две коли от него. Капел извади от малкото чекмедже за ръкавици едно обущарско шило, пъхна го в джоба си, излезе от колата и я

заключи.

Пред него тръгна мъж, малко по-нисък, под трийсетте, без брада, но с дълги бакенбарди, поогледа се в ресторанта, после седна на съседната маса. Капел си поръча шницел по ловджийски и кока-кола. Мъжът на съседната маса поръча същото.

"Ще го наричам Бобо, подхожда му" - помисли си Капел, стана, приближи се до масата и каза:

- Същата кола, същото ядене, не е ли все пак малко...