"Хъмфри Лий, пенсионер, жител на "Белгрейвия", отива на посещение при стара приятелка - лейди Ашбрук. Тя очаква резултатите от изследванията си, опасявайки се, че е болна от рак. Резултатите са отрицателни и десет дни лейди Ашбрук се наслаждава на новия си живот. След това е намерена убита."

 

Някои изследователи на творчеството на Сноу твърдят, че той е най-вече социолог. Такова твърдение трудно може да се приеме, но факт е, че само с няколко щрихи, сякаш между другото, той умее да прави майсторски дисекции на обществото. И ако цитирам примери в тази насока, то е, за да се види, че "Лустро" надхвърля рамките дори на най-добрите западни образци на криминалния жанр. И то не само с посочените дисекции, а с нещо много повече.

 

Мисля, че в "Лустро" Сноу търси, продължава да търси отговор на въпросите, поставени в една негова мисъл - макар и не във въпросителна форма: "Убеден съм, че в заложеното у нас от природата има и неща, които решително не са подвластни на нищо. Самата основа на нашата природа е дълбоко скрита в нас. Тя не може да бъде засегната от никаква жизнена връзка, от никого измежду заобикалящите ни. Над тази част от нашето същество нямат власт нито срещи, нито събития. Тя е единна и неделима - от люлката до гроба. Но онова, което тя поражда - нашите постъпки, събитията в нашия живот, - е свързано може би с хиляди случайности, взаимни влияния и накрая - с нашата воля."

 

Чрез образа на Брайърс авторът отново прокарва идеята си - на която се натъкваме и в другите му произведения, - че победата не винаги се пада на най-упоритите и най-способните. И сякаш опровергава или допълва себе си: има и нещо, което пречи да се осъществи "заложеното у нас от природата" и понякога дори го унищожава.

 

Ала цитираната по-горе мисъл може да се тълкува и в друга посока: има само една крачка от нея до съмнителната и твърде модна на Запад теза, че садизмът и мазохизмът са присъщи на всеки човек, че те също са заложени в него от природата. Действията на доктор Периман са като че ли доказателство за тази теза. Значи ли това, че авторът я приема?

 

Той не дава пряк отговор на този въпрос. Оставя читателя да го извлече, разбира се, от контекста на цялото произведение. За мен като читател отговорът е следният: описаното в "Лустро" общество е в своя залез, то си отива; с него ще си отидат и такива като доктор Периман, чийто садизъм може да вирее безнаказано само в условията на това общество.

 

Далеч съм от мисълта да твърдя, че точно това е замисълът на Сноу, но книгата оставя такова впечатление.

 

Тодор Вълчев