Григорий Яковлевич Бакланов (11 септември 1923 г. - 23 декември 2009 г.) е руски писател, известен с романите си за Втората световна война и като редактор на литературното списание "Знаме". Ставайки редактор през 1986 г. по време на реформите на Михаил Горбачов, Бакланов публикува своите произведения, които преди това са били забранени от съветската цензура.

През 1941 г., когато нацистите нахлуват в Съветския съюз, Бакланов е на 17 години. Той доброволно отива на фронта и е най-младият войник в своя полк. По-късно, като артилерийски лейтенант Бакланов командва взвод, който воюва в Украйна, Молдова, Унгария, Румъния и Австрия. През 1943 г. Бакланов е тежко ранен и получава частична инвалидност, но въпреки това се присъединява към своя полк и воюва на фронта до края на войната. Награден с Орден Червена звезда и Орден Велика отечествена война, първи клас.

Истинскинският литературен дебют на Григорий Бакланов е през 1959 г., когато е  публикуван втория му роман Педя земя. Романът жестоко е критикуван в СССР, но носи международна слава на писателя – публикуван е в 36 страни. Съветските критици нападат Бакланов, че описва събитията от гледна точка на обикновения войник, което противоречи на пропагандната официална версия за войната.