В литературата на Казахстан Мухтар Ауезов заема почетно място като драматург. 

Изключително произведение на съветската литература е епичният роман на Ауезов „Пътят на Абай“ за живота на великия поет-педагог Абай Кунанбаев. Романът показва сложна картина на живота на казахското общество през втората половина на 19 век, когато вековният номадски начин на живот на казахите се разпада. Четиритомният роман „Пътят на Абай“ е включен в „Библиотеката на световната литература“. 

Приживе творчеството на писателя се оценява изключително от позицията на комунистическите догми. Произведенията му са класифицирани като социалистически реализъм. Рамките на този метод обаче не разкриват стиловото и жанрово богатство на неговата проза и драматургия. Сега те се оценяват по нов начин: творческото наследство на Ауезов е забележимо явление в световния литературен процес.

Създава повече от 20 пиеси, много разкази, романи и стихове. Още в ранните произведения на 20-те години на миналия век се разкрива темата за духовното пробуждане на хората, осъждането на племенните вражди и идеята за единство.