Книгата на Фойхтвангер позволява да бъде прочетена така, че да блеснат в неочаквано осветление съдбоносните съвременни политически и идейни стълкновения. Това прави романа многозначен, дълбок, придава му прозорливост. Франсиско Гоя, „човекът с лъвското лице”, произлязъл от народна среда, вече пет години е придворен художник при крал Карл IV. Той се радва на благоразположението на министър-председателя дон Мануел де Годой, радва се на растящата си слава на художник, на своята тиха, но предана жена Хосефа и на трите си деца. Големци и придворни се тълпят да бъдат рисувани от прочутия портретист. Като артист Гоя се смята незаангажиран в политическите дела, но все пак върши дребни услуги на либералната опозиция, която се бори срещу църквата и трона. Връзките му с либералите го правят подозрителен за Великия инквизитор. Като предупреждение и своеобразно наказание художникът е принуден да присъства на изтезанията на предводителя на свободомислещите. Тогава Гоя дава израз на потресението си в пет малки картини, от които на зрителя „пламва сърцето и се свива жлъчката”. И все пак той продължава да рисува портрети на членове от кралското семейство.