Дело №585/1942 г. приключва бързо, като истински фарс, от 6 до 18 юли. Политическите обвиняеми са 48 души. Призовани са 200 свидетели, адвокатите са 30. И всичко това само за 12 дни. На властимащите им е необходимо политическо дело срещу "враговете" на държавата за назидание на поданицитеи те го осъществяват. Процесът се превръща в съдебна комедия. Ако някой подсъдим се опита да заговори за белезите на тялото си от инквизициите в Дирекцията на полицията, председателят на съда цинично го иронизира: "Ще те бият я, кафе ли искаш да ти поднасят." А прокурорът Стоманяков без всякакво неудобство е настоявал за смъртна присъда.

Присъдата е прочетена на 23 юли 1942 г. сутринта. След първото вцепеняване на потресените близки на осъдените, в юлския зной, те хукват да търсят помощ за помилване, за последно свиждане. Отново правят опит да се срещнат с близкия довереник на Борис III - Петър Дънов. Надяват се, че може да склони монарха. Към два часа го намират и той ги успокоява: "Нашият цар е хуманен, бъдете спокойни, присъдата ще бъде отменена." Безутешните близки не му вярват. Търсят друга помощ.
В двореца и в Министерския съвет вече звънят, идват лично някои влиятелни обществени и културни дейци. Процесът създава напрежение в държавата. Председателят на Съюза на българските писатели Стилиян Чилингиров защитава Младен Исаев. В последния момент преди разстрела Теодор Траянов изпраща телеграма до Стилиян Чилингиров и до царя да бъде пощаден Вапцаров, защото е явление в българската литература...