Достатъчно е да си припомним прозаичните творби на Робърт Пен Уорън, като „Пред вратата на рая“ (1943), добре познатия у нас роман „Цялото кралско войнство“ (1940), „Свят и време“ (1950), „Хор от ангели“ (1915), „Пещерата“ (1959), „Пустош“ (1961), „Наводнението“ (1964) и др., за да открием колко дълбоко са свързани те с разбиранията му за Америка като за един врящ от противоположни социални процеси котел. Обезличаващи, защото се зараждат, развиват и процъфтяват върху духовния разпад на обществото, тези процеси, установява Уорън, са резултат на самата буржоазна цивилизация, изградена въз основа на принципите на егоцентризма. Съдбата на Пърси Мън от „Нощен ездач“ е показателна в това отношение: макар и да разсъждава и действа с най-добри подбуди, смятайки първоначално, че по такъв начин се превръща едва ли не в „ръка божия“ и оръдие на някаква висша справедливост, той ще извърши постъпки, които преди това и него самия биха довели до ужас - оттам преди смъртта си той ще стигне до едно твърде печално самопознание, разбира се, вече неспособно да възвърне вътрешното му равновесие на обективен и честен индивид.