Прозата на Болеслав Прус принадлежи към едни от най-големите постижения на полската литература. Основна тема в неговото ранно творчество е представянето на социалната вреда, контрастираща на стерилния живот на затворения в своя свят човек.

 

Прус става свидетел на човешки трагедии и социална несправедливост, което се случва в известна степен заради сблъсъка с раннокапиталистическата икономика. В своето творчество Прус анализира и поддава на оценка настъпващите социално-икономически явления.

 

Неговият първи голям роман е "Placówka" (1885 - 1886), който първоначално излиза на страниците на "Wędrowiec". След това излиза неговата епическа панорама на съвременна Варшава в годините 1878 - 1879 - романът "Кукла" (Lalka). Прус написва също така романът "Еманципантки" (Emancypantki). Със своя единствен исторически роман "Фараон" на фона на фрагмент от историята на Египет, представя механизмите на властта, държавата и обществото. През 1909 г. издава още един роман "Деца" (Dzieci), в който критикува руската революция от 1905 г. Смъртта на писателя прекъсва работата му върху последния недовършен роман "Промени" (Przemiany).

 

През годините 1953 - 1970 г. се появяват неговите Хроники в 20 тома. Произведенията на Прус са преведени на много езици.

 

Широка известност добиват разказите му за деца ("Сирашка съдба", 1876). Автор на повестите "Възвратна вълна" (Powracająca fala, 1880), "Длъжност" (Placówka, 1885).

 

Болеслав Прус създава нов тип социално-психологически роман - "Кукла" (Lalka, 1887 - 1889), панорама на живота във Варшава през 1878 - 1879 г. и същевременно история на три поколения полски идеалисти. По романа е направен едноименният филм "Кукла" на режисьора Войцех Йежи Хас (1968 г.) и телевизионен сериал (Полша, 1977 г.).

 

Широка картина на живота във Варшава и в провинцията е дадена в романа "Еманципантките" (Emancypantki, 1891 - 1893 г.).

 

Прус декларира привързаност към съвременната, злободневна тематика, но написва и историческия роман "Фараон" (Faraon, 1895 - 1896 г.). По романа е направен едноименният филм на Йежи Кавалерович (1966 г.).

 

В романа "Деца" (Dzieci, 1908 г.) отразява руската революция от 1905 - 1907 г. В незавършения роман "Промени" пресъздава образа на руския студент-социалист.

 

Произведенията на Прус са преведени на много езици.