ТОМ 2

ПЛЯЧКАТА / ТЪРБУХЪТ НА ПАРИЖ

Когато през 1873 г. Емил Зола пише романа си „Търбухът на Париж“, посветен на парижките хали, той изрично държи да разграничи „многотията“ от „духа на мястото“. Да, Халите са образ на неудържимото потребление и на социалното разслоение, но и на „култура на разнообразието“, чийто резултат са знаменитите традиции на френската кухня. Едни от най-запомнящите се страници в романа са тези за „симфонията от сирена“, достъпна за окото и обонянието на купувачите, която Зола описва с подбрани музикални метафори. Накратко, халите са не само „търбух“ (в пряк или социален смисъл – като „проблемен квартал“), но те са и „сърцето на града“. Което особено проличава, ако влезете в най-близката църква „Сент Йосташ“, където има нещо като мемориал на „количкарите“ от халите, пренасящи произведените от тях пресни зеленчуци и плодове, сирена, меса и риби на това място от незапомнени времена. На техния къртовски труд се дължи не само „духът на мястото“, но и издигането на въпросната църква през XVI век, известна с изключителната си фасада и невероятния звук на органа, където е погребан композиторът Жан-Филип Рамо или е кръстен Молиер.