Легендата за Дон Жуан след първото й драматургично пресъздаване от Тирсо де Молина-„Севилският измамник“, 1630-става една от най-привлекателните теми за европейската литература и изкуство. Три века в повече от двеста произведения на романисти, драматурзи и композитори-между които са Молиер, Байрон, Б. Шоу, Мороа,-Дон Жуан шествува в облика си на легендарния герой и на историческата личност граф Мигел де Маняра, живял през годините 1626–1679.

Един по-късен отглас на тази тема, подсказан от хуманното единоборство на испанския благородник Мигел де Маняра с мрачното време на крал ФилипIV, е романът на чешкия писател Йозеф Томан, народен деятел на културата (1899–1977). Избрал за опора хрониката на Лоренцо ди Бради „Дон Жуан - легенда и история“ (1930), Томан се стреми да разкрие социално-нравствените причини за сложната и противоречива психология на своя герой, който извървява тежкия си път от безогледната себичност на господаря до човешкото щастие да служи на ближния.