Дино Будзати (на италиански: Dino Buzzati) е италиански публицист, есеист, писател и талантлив художник, особено известен със сюрреалистичната си проза и своите разкази с фантастичен елемент.

 

Първото му произведение - кратък роман за горски стражари, озаглавен "Барнабо от планината" - излиза през 1933 г. (под пълното му име "Дино Будзати Траверсо"), но авторът се прочува в Италия и по света няколко години по-късно, с неконвенционалния роман "Татарската пустиня" (1940).

 

Редовно публикува разкази, които в различни комбинации събира в множество сборници, с един от които - "Шейсет разказа" (1958) - печели най-високото отличие за литература в Италия, наградата "Стрега".

 

Сред произведенията на Будзати са също така сборниците "Коломбър" (1966) и "Трудни нощи" (1971), романите "Големият портрет" (1960) и "Една любов" (1963 - за изстраданата си любов с балерина от "Ла Скала"), пиеси, либрето, комикси (например осъвременената версия на мита за Орфей и Евридика в "Поема в картинки", 1969).

 

Будзати публикува и детски книги: "Тайната на старата гора" (1935) и "Чутовното нашествие на мечките в Сицилия" (1945, илюстрирана от самия него).