Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990), и на Втората българска република (след 1990). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началото на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.

 

Константин Павлов (1933-2008) е в основата на започналия да се откроява алтернативен литературен канон от периода на Народна република България. Нещо повече - той успява да се превърне в самото сърце на канона, а неговото влиятелно езиково поведение подготвя и предопределя промените в българската поезия след 1990 г. При Константин Павлов поетическият почерк и нетърсените (и дори неисканите) от поета дисидентски жестове влизат в удивителен синхрон - съгласяват се помежду си естествено и въздействащо. Поезията непрекъснато дописва живота му и обратно - животът му дописва поезията. Така се ражда един от малкото български литературни митове, съхранили силата си преди и след 1990 г. Книгата е пръв опит най-новата критика да представи в отделно издание изследвания върху творчеството на Константин Павлов и по този начин да анализира и контекстуализира значимото му авторско присъствие в литературата и културата на XX и XXI век.