Посветен колкото на автора на "Балада за Георг Хених", толкова и на извратените времена, които не успяха да ни умъртвят, но ни убиха, новият роман на Красимир Дамянов е свидетелство за агонията на цяло едно поколение, зад което ще останат само серия неизвършени невръстни убийства, куп недописани мръсни приказки и аутопсии на лбов, а сред тях ще мъждука единствено мазохистичното ни мъжество да бъдем подведени от собствената ни изключителност.

Красимир Дамянов пише така сякаш социализмът не е свършил.