Вики Баум с голямо майсторство предава на читателя емоциите на героите. Много умело може да го води от истерична нервност до меланхолична самосъжалителна заблеяност без той да забележи нищо странно. На места може би пише леко недостоверно, но едва ли някой би претендирал за достоверност, когато схване общата картинка и се увери, че наистина финалът на една война е крайното време за прелом в чувствата и нагласите на хората, които са я повели и първоначално подкрепили. 

Книгата разказва за обитателите на един луксозен хотел в Берлин. Той е последното убежище на дипломати, висши военни, партийни лидери и въобще върхушката на властта и техните високопоставени чуждестранни гости. Лицето на Германия пред света. Само че през 1943-та лицето на Германия вече не е никак за пред хора, повсеместната разруха е засегнала и този хотел, както като сградата, така и като посетителите. Един от основните мотори на действието е бягството и укриването на Мартин Рихтер – издирван от Гестапо младеж, който по стечение на обстоятелствата се оказва символ на съпротивата срещу режима. Кой, как и защо би му помогнал именно в щаб-квартирата на враговете му?