Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. 

Най-значимите му творби са повестите „Село” (1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема – съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“ (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през XX век.

"Отнемете Бунин на руската литература и тя ще помръкне, ще се лиши от живия трептящ блясък и звездното сияние на неговата самотна душа на странник..."- пише М. Горки.