Средата на 80-те години на ХХ век е белязана от нарастването на желанието и възможността да се изследва руската емиграция. Руската историография отново поставя на преден план адаптацията и разселването на емигрантите, условията на живот и обществените културни проявления – публикуване на есета, спомени, автобиографии и биографии. Изучаването на политическия характер на руската емиграция, нейната роля за Съветска Русия в междувоенния период професионално е разработена от Леонид Шкаренков, който издава своята монография „Агонията на бялата емиграция“ през 1986 г., преведена на български език през 1989 г. и издадена от „Партиздат“. Книгата му отбелязва промените, настъпили в Източния блок и отношението към миналото. През 1991 г. в СССР се състои първият научен международен форум под ръководството на Руската академия на науките. Той поставя проблемите на руската емиграция и началото на нов научен интерес.

Главнокомандващият на Въоръжените сили на Южна Русия ген. Пьотър Врангел се превръща в олицетворение на непримиримата борба против болшевиките. Единствено неговото име от всички, заемали поста на главнокомандващ на руската армия от годините на Гражданската война, през ръководители на РОВС до Втората световна война, остава неопетнено от публични скандали и раздори, дори може да се каже, че барон Врангел е издигнат в култ от някои от националистическите антикомунистически среди в съвременна Русия. Това е и причината той да е във фокуса на историческите изследвания.