Антикварна - издадена през  1948 г.

Цанко Церковски е поет, белетрист, журналист, автор на детска литература. Роден е през 1869 г. в Бяла черква. Първото му отпечатано произведение е в социалистическото  сп. „Ден“, стихотворението „Молепсаний“ (1891), с посвещение на Георги Бакалов. Тази творба се включва в масива от текстове, които лежат в основата на формиращата се пролетарска литература. Церковски е автор на стихотворения и разкази,  Първата му прозаична книга „Снимки и приумици“ (1901) предизвиква възторжен отзив на Константин Величков в сп. „Летописи“.

Като представител на БЗНС се включва в коалиционното правителство на Александър Малинов (1918), участва в правителствата на Теодор Теодоров (1918–1919) и Александър Стамболийски (1919–1923). След деветоюнския преврат (1923) е арестуван и изпратен в затвора, освободен е на 05. 01.1925, в  деня на атентата в „Света Неделя“, на 16.04.1925 отново е арестуван, и е освободен на 21.03.1926 след оправдателна присъда.

Писателят прави опити и в жанра на романа – в затвора пише „Из гънките на сърцето“, който е публикуван след смъртта му под редакцията на Антон Страшимиров. Романът тематизира проблема за отчуждението, през разказа за семейния живот на столичен чиновник. Автор е и на две пиеси „Луди млади“ и „Под старото небе“  и творчество за деца – „Детска раздумка“ (1905), „Росни капки“ (1912). Негови са текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ и „Зеленчуци който не яде“ (с композитор Михаил Кочев).