Андрей Гуляшки - това е авторът на криминалната история "Убийството на улица "Чехов". Не бях чувала името му никога, затова веднага, щом книгата му се "изпречи пред очите ми", аз я взех. В началото дори си мислех, че това е руски писател (мисля си, че заради фамилията се подведох). Оказа се българин и то доста известен в годините на соца у нас.

 

След бързата справка за автора и времената, в които е творил, неволно в съзнанието ми се оформи и предварително мнение какво ще срещна измежду страниците. Очаквах пропаганда - силна и неприкрита партийна пропаганда. Имаше обаче и едно дребно зрънце на съмнение, подхранвано от жанра. Трудничко е да вмъкнеш партийна пропаганда в криминален роман. Та нали ще се говори за убийство - дори заглавието го показва. Къде ще да е била партията щом някой злощастен другар е паднал убит? Не е ли партийно неудобно да се внушават подобни неща? Как Партията го е допуснала изобщо?

 

Ей такива въпроси се въртяха в главата ми, докато четях първите две трети от романа. Сюжет, по нищо неразличаващ се от класическите криминални романи. Дори "уникалният" детективски метод на свръхследователя контраразузнавач Авакум Захов (главният герой във всички романи на А. Гуляшки) копира почти напълно дедуктивния подход на Шерлок Холмс. И суперкачеството му на перфектен наблюдател е абсолютно същото. Няма да преувелича, ако кажа, че през цялото време имах усещането, че чета някоя от историите на Артър Конан Дойл с единствената разлика, че имената на героите са български и действието се развива в София.