"По пътя" е нещо повече от Библия за цяло едно поколение, захвърлено някъде в прашното безпътие на 50-те, оглушало от музиката на Чарли Паркър, Телониъс Мънк и Глен Милър, ослепяло от текстовете на Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз и Кен Киси, осакатяло от безплодното търсене на истината между илюзията и реалността.

 

"По пътя" е пълнолуние, което ни се подиграва и не ни оставя да спим.

 

"По пътя" не е само път.

 

"По пътя" е начин на мислене.