Романът на швейцарския писател Валтер Матиас Дигелман "Разходка по езерото" е изграден по действителен случай, който е "държал в напрежение цял Цюрих" в края на шестдесетте години. Разбира се, книгата не е репортаж за събитието и няма документална стойност. Дигелман използва една сензационна история, за да обгледа социалната действителност в страната си, да проникне до скритите механизми на обществените недъзи, на корупцията, манипулирането на гражданите, отчуждението в семейството, проблемите на младежта и пр. Затова и романът започва с бележката, че "действието и героите в тази книга са измислени; всяко съвпадение с действителни лица е съвсем случайно".

 

А историята е следната: Шестнадесетгодишният Оливер Епщайн, чийто баща е журналист, прави признанията, че е изнасилил, а после убил и хвърлил в езерото своята съученичка Рут Кауц. Редакцията на вестник "Митагблат" подхваща случая и го раздухва, преди още престъплението да е доказано. Аферата въздейства на обществото като шок и макар че в последна сметка върховният съд отхвърля обвинението поради липса на доказателства, нещо важно се е променило - а именно: пропукала се е фасадата на едно общество, което не може да предложи на хората житейски смисъл и затова им предлага житейски илюзии.