Романът „Синият аметист“ показва освободителната борба на българския народ с нейната нравствена проблематика, обективен исторически смисъл и движещи сили. И тук, както в разказите си, Петър Константинов, ни среща не само с човешки съдби и драматични събития, изпълнени с възторг, саможертва и страдание, но и с дълбокия, завладяващ хуманизъм на възрожденското поколение.Романът е не толкова повествувание за една любов, озарила живота на двама души, колкото художествено пресъздаване на нравите, въжделенията и идейните стълкновения в живота на българите през последната година на робството.

„Синият аметист“ е човешки документ за драматичните и паметни дни на 1877–1878 година и допълва летописа на народната съдба.