Димитър Мантов отново пренася читателя в свободолюбивия Коджабалкан при неговите горди обитатели. Както в поредицата му „Прадеди и правнуци“ на фокус са легендите за собствения му род. Тук се запознаваме с един от основателите му – Хайдут Михо, самотен Хайдутин без чета, който успява до колкото може да помогне на съгражданите си в тревнския балкан от Габрово до Търново.
Действието се развива близо до века преди основната времева линия в мантовите книги. Точно след включването на третата (ако не се лъжа) руско-турка война 1769-1774 г. В която Екатерина Втора извоюва покровителството над православните в империята и косвено полага основите на много от следващите световни събития.

Мантов показва събитията нетипично безпристрастно за времето си, като показва правилните и грешните решения, взети и от османци, и от руси, и от българи. Не раздава присъди, а жестокостта, която показва, не е запазена само за поробителите.
Словото му изобилства от старопланински легенди и множество почти забравени родни и турски поговорки, но се лее ненасилено от архаизми и доставя удоволствие на читателя.