Генчо Динев Стоев е роден през 1925 г. в Харманли. Младежките му години са свързани с антифашистката съпротива. По време на септемврийските събития от 1944 г. все още е политзатворник в Хасковския затвор. Работи като редактор във в. "Народна младеж" (1950-1951), в. "Литературен фронт" (1965-1967), в издателствата "Народна младеж" (1952), "Партиздат" (1956-1961) и "Български писател" (1968). Дебютира през 1946 г. със стихове във в. "Младежка искра". Публикува серия очерци за работници във в. "Литературен фронт". През 1953 г. ги издава в книга със заглавие "Истински хора". Непримиримият характер и независимото му гражданско поведение го правят неудобен за войнстващата идеологическа култура. Писателят престава да публикува в продължение на едно десетилетие. Името му изведнъж се налага с излизането на романа "Цената на златото" (1965), претърпял през годините общо десет издания. Романът "Завръщане" (1976) продължава сюжета и темата човек и история от "Цената на златото". След 14 години писателят публикува и трета част - романа "Досиетата" (1990), който доразвива разказа за съдбата на Хадживраневия род след злощастните събития от април 1876 и живота на следосвобожденска България от първите две части.