От произведенията на историческа тема през 60-те и 70-те години на XX в. едва ли някое може да съперничи на изисканата и в същото време патетич­на повест на Генчо Стоев „Цената на златото“. Генчо Стоев не си поставя за цел да изобрази на широко платно Априлското въстание или просто с чет­ката на художника ярко да нарисува един епизод от него – трагедията на Перущица. След Вазов и Захарий Стоянов това би било смешна амбиция. Той просто из­гражда няколко човешки образа, които поставя в тая пределна, трагична за тях ситуация – въстанието на роба. Той иска да види поведението на човека, когато е изправен пред своята съдба, когато се изправя пред ис­торията и трябва да вземе решение. Той иска да види човека тогава, когато блясъкът на историята осве­тява цялото му съществувание, очертава в ясни кон­тури целия смисъл на неговия живот, всичките му дейс­твия, усилия, постижения, цели, стремежи.