Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна младеж
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1987 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    862
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от френски Любен Велчев
  8. Художник
    Иван Марков
  9. Категория
    Приключения
  10. Дебелина (мм)
    50
 
"Двадесет години по-късно", втората част от трилогията на Дюма, не отстъпва на "Тримата мускетари" като образцов приключенски роман с увлекателна и логично развиваща се интрига. Той е исторически по-верен от първата част, защото тук Дюма е принуден да отдели много по-голямо внимание на историческите събития - фрондата във Франция и гражданската война в Англия. Фрондата - борба на феодалната аристокрация в съюз с буржоазията и парижкото население против утвърждаващия се абсолютизъм - е била противоречиво и вътрешно безсилно движение: принцовете са фрондирали само за лични интереси. Писателят е предал особено сполучливо страниците, посветени на принцовете: с голям хумор и реалистична вярност изобличава техния егоизъм, взаимните им разпри и пълната готовност да предадат всеки миг съюзниците си - буржоазията и парижкото население.
 
Тук в романа безкористието и благородството на четиримата герои - Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян, са предадени своеобразно и по-дълбоко. Активни участници в събитията, те се издигат вътрешно над тях, защото, каквито и да са личните им цели, симпатии и антипатии, винаги действуват по нормите на някаква "общочовешка" етика. Тъй откровеният кариерист Д’Артанян в края на краищата отстъпва на благородните подбуди, макар и да са в конфликт с личния му интерес. Тъй като представя в лицето на Атос убеден феодал и монархист, Дюма подчертава в него идеализма, рицарството като начало, което очиства етиката на Атос от елементарния класов егоизъм. И именно това "човешко начало" осигурява на неговите герои симпатията и съчувствието на читателя и тяхната нравствена и фактическа победа над Мазарини и Ана Австрийска. На някои места историята отива на по-заден план, което се вижда особено ясно при развръзката. Разбира се, Дюма знае, че компромисът между кралския двор и фрондьорите е бил подготвен от целия ход на събитията, дори направо заявява за това, но в романа кралицата и кардиналът Мазарини са принудени на тоя компромис от победителя Д’Артанян. По тоя начин в романа благополучно завършват всички приключения и героични подвизи на великодушните, смелите и беззаветно верните един на друг герои - Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян.