Живял някога на света един много находчив крал. Той издигнал на два съседни хълма добре укрепени замъци и поставил стража да ги пази. Когато един ден специалистите по военното дело го посъветвали да подсили охраната, тъй като досегашната била съвсем малобройна и нямало да може да опази замъците, кралят дълбоко се замислил. Мислил час, два, три и накрая решил да свърже двата хълма с мост, та в случай на нужда стражата на замъците да може да си помага.

 

Оказало се, че по-лесно било да измисли такова простичко и умно нещо, отколкото да намери човек, който да се заеме с построяването на моста. Всички архитекти и строители, не само в страната, но и извън нейните предели, единодушно заявили, че не е по силите им да построят мост между два толкова високи и стръмни хълма. Но на краля и през ум не му минавало да се отказва от това, което бил намислил. Разгласил надлъж и нашир, че който построи моста, ще получи толкова злато, колкото тежи самият той.

 

И ето че се явил един млад, начинаещ зидар, който се съгласил да построи моста, при условие, че му дадат малка предплата, за да купи строителен материал и да наеме работници. Сиромашията и тежката болест на любимата му майка го били принудили да се нагърби с тази толкова трудна работа.

 

"Щом кралят ми даде предплатата, ще извикам лекари да излекуват майка ми, а какво ще стане по-нататък, ще видим" - мислел си той, като отивал в двореца.