Димитър Спространов е роден през 1882 година в Охрид. Учи в гимназията в Битоля, която напуска през януари 1903 година, за да отиде четник при Парашкев Цветков. Секретар е на войводата Арсо Мицков през март същата година. Води своя чета в Кичевско по време на Илинденско-Преображенското въстание, а след него заминава за Княжество България. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение през Балканската война и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в Нестроевата рота на 6 охридска дружина, а по-късно в Междусъюзническата война в Сборната партизанска рота. През Първата световна война Димитър Спространов завършва Школата за запасни офицери и се сражава при Дойран.

Започва да пише след Първата световна война. Най-значимите му творби отразяват национално-освободителните борби на македонските българи. В книгата „Самообречените” пресъздава революционната акция на солунските гемиджии – група млади прогресивно настроени родолюбци, които са вярвали, че като засегнат едрият европейски капитал, ще привлекат вниманието на Великите сили. За целта те решават да прокопаят канал под Отоманската банка в Солун и да я вдигнат във въздуха, като всички загинат в борбата с поробителя.