За трилогията „Стъпала към небе“ („Напред знамената – лето 840“, „Бунт на владетеля – лето 863“, „Стъпала към небето – лето 865–893“) писателят Йордан Вълчев споделя, че представлява една особена аналогия на най-актуалната му съвременност. Началото на замисъла насочва към образа и делото на св. Климент Охридски като център на повествованието, но постепенно прераства в трилогия. Историята за покръстването, за цивилизаторската същност на древния българин довежда не само до реализацията на тези романи, но дава тласък и на научните му исторически занимания. Във всяка една от интерпретираните личности – хан Пресиян, княз Борис и др., покрай постигнатия техен вътрешноцентрален облик, авторът въплъщава и надлични гледища и линии на житейско поведение.