КАРТОН . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ .
Дамян Велчев Дамянов е български офицер (генерал-полковник) и политик, един от ръководителите на Военния съюз и близък до групата „Звено“. Той взема участие в трите държавни преврата в България през първата половина на 20 век и през 1944 – 1946 година е министър на войната.
Дамян Велчев е роден на 20 февруари 1883 година в Габрово в семейство от средната класа. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище през 1903 година. От 1910 година е капитан, а през Балканските войни служи в Седма пехотна рилска дивизия.
В началото на Първата световна война Велчев е ротен командир в Двадесет и шести пехотен пернишки полк, с който участва в настъплението към Косово. На 27 февруари 1917 година е повишен в майор, а на 17 март е прехвърлен като дружинен командир в Двадесет и втори пехотен тракийски полк. От януари 1918 година е началник на дивизионния учебен курс в Седма дивизия, а през април е прехвърлен във Военното училище. На 20 август 1919 година става подполковник.
През 1919 година Велчев е сред основателите на Военния съюз като активно участва в подготовката на неговия Учредителен конгрес през октомври, а от 1922 е член на ръководството му. Той е уволнен от армията на 10 декември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.
Дамян Велчев участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923 година, след който е единственият офицер, върнат на служба в армията без прекъсване на стажа. До 1928 година е началник на Военното училище.След смъртта на Никола Рачев в Атентата в „Света Неделя“ през април 1925 година Велчев е избран за секретар на Военния съюз и остава на този пост до 1935 година. На 6 май 1925 година е повишен в полковник.
Участието на военни в политическо насилие в страната, което става с участието на военния министър Иван Вълков, постепенно създава напрежение между него и Дамян Велчев. През април 1926 година Вълков го командирова за шест месеца в Париж, заедно с неговия съвипускник Пенчо Златев. Въпреки това конфликтът се задълбочава – на конгреса на Военния съюз в сградата на военното министерство на 23 юни 1928 година се стига до сбиване между привърженици на двамата, след като Вълков предлага Военният съюз да се закрие.
През септември 1928 година Велчев е демонстративно уволнен от армията в нарушение на обичайната процедура, поставен е под наблюдението на полицията и военното разузнаване и се появяват слухове, че ВМРО подготвя убийството му. В отговор той завежда иск срещу началника на полицейската секция при военното министерство подполковник Димитър Порков за незаконно следене, като делото получава публичност. Същевременно Дамян Велчев, подкрепян от много офицери, започва изграждането на нелегална структура на Военния съюз, успоредна на казионната, оглавявана от Вълков.