Метаморфозите в обществено-политическия живот се отразяват не само на стопанско-икономическите структури, но изненадват и с нови акценти върху социалните функции на изкуството. Нещо повече: изменящият се социокултурен контекст може да се отнесе приоритетно спрямо определени жанрове, чиято активност постепенно да се наложи като характерологичен знак на времето. Такъв е случаят и с комедията.

Комедията и сатирата се превръщат в нравствен коректив, в присъда на изкуството над негативните явления в обществото, в публичен диалог за разминаване между социални и духовни ценности. В тази връзка може да се говори за социология на жанра, за специфичната му "автономност" в социума, която му отрежда ролята на активен участник в процесите, протичащи в общественото пространство.

"Големанов" на Ст. Л. Костов (1928) се появява в условия, доскоро непознати за нас. Едва ли сме предполагали, че ще доживеем времето, когато подобна комедия ще придобие отново старата си актуалност. Наистина - тъжна "реабилитация". Наличието на многопартийна система и политически либерализъм, особено при прохождащите демокрации, отварят вратите на амбиции и страсти с изумително примитивна природа. Пренареждането на ценностите и криво разбраната свобода, оказва се, дават възможност повече на силовите методи и посредствеността за самоизява. Парите и политиканството влизат в активна употреба за търсене на политически дивиденти. Може да се каже, че в годините, когато е писана и играна комедията "Големанов", България вече има натрупан "опит" в това отношение.

 

Сава Василев