ПОРЕДИЦА - БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА ПРОЗА  

 

В началото на XX век, след продължителни проучвания и вживявания в един отминал свят, Вазов създава нови творби с исторически сюжет – една защитна реакция на заобикалящата го отчайваща обществено-литературна действителност.Погледът му е обърнат към средновековно Търново, към кризисните катаклизми от битието на Втората българска държава. През 1907 г. едновременно излизат „Светослав Тертер” и „Иван Александър”, като още Георги Цанев определя втората творба не като повест, а като роман, тъй като притежава романова структура.

Иван Вазов се вълнува от причините за упадъка на Второто българско царство, след управлението на успешния владетел Светослав Тертер. Показателен е критичният му патос в „Иван Александър”. Липсата на обществено единство, откъсването на управляващата върхушка от народните маси, чуждото византийско влияние, скандализирането на нравите с брака на владетеля с еврейката Сара, са освновните причини за залеза на някогашната могъща България. И тъй като царят е възлова фигура в държавното управление,  неговата безотговрност и арогантност изигрват възлова роля за последвалото османско робство. Личността на „христолюбивия меценат” Иван Александър е изобличена и уязвена с чисто утилитарна цел – да се предпази княз Фердинанд от аналогични грешки, които въпреки това се проявяват само след шест години и довеждат до национална катастрофа.

Вазов има заслуга за възкресяване ролята и значението на незаслужено подценявания от историците цар  Светослав Тертер. „Човекът на бъдещето” според писателя е умишлено идеализиран герой – мечта. Той е силен и талантлив управник и пример за подражание, най-вече защото неговите лични стремежи и усилия са в унисон с народните. Светослав постига целта си – премахва татарската хегемония и отстранява от престола Чака. На негова страна са народните маси, Пантелеймон с огромното му богатство, любимата Ефросина, Радоил с дружината си, бан Балдю. Цялата тази разнолика сила е обединена около претендента за трона в името на една патриотична и общозначима цел, като в случая времето и обстоятелствата подпомагат успешния ход на антитатарската съпротива.