Едно от най-философските произведения на Емилиян Станев е „Легенда за Сибин – Преславският княз“. Това е един съвременен философски роман, който е представен в една историческа епоха. Основния проблем, пред който авторът изправя своите герои е боготърсачеството, е епохата на Бориловото управление, държавата е в упадък, това дава повод за появата на множество еретически учения, най-разпространеното от които е
богомилството. Този фон насочва развитието на героите в желаната от автора посока. Той създава едно изкуствено пресилено противоречие между прабългарското и праславянското начало в българската народност като по този начин представя нейната нееднородност в ранния етап на сформирането
ѝ. 

Главният герой на романа е българският болярин Сибин, пряк потомък на един от най-силните прабългарски родове, дошли тук с не с цел да поробват, а да пуснат корени и да останат. Още в самото начало покрай образа на княза лъха самота. Първата сцена, в която ни е представен е в неговия дом, веднага след връщането от лов, на който той е бил само с
още един свой доверен. Авторът ни известява, че братът на княза е избягал от България, преследван от цар Борил, а съпругата на Сибин е починала, заедно с детето му. На практика князът е изолиран от останалите.