Според Кърт Вонегът едно  от осемте правила, към които трябва да се придържа всеки с амбиция за литературна изява, е да даде на читателя си поне един герой, към когото би могъл да е съпричастен. Може би именно в желанието си да не нарушава това правило, той изпълва творчеството си с образи на повредени хора, функциониращи в повредена среда, чиито цели и действия твърде рядко могат да се приведат в категориите „добро” и „зло”, но за сметка на това винаги намират място в категорията „човешко”.  

Едва 12-годишен Руди Уолц, син на Ото Уолц (псевдохудожник, чийто най-голям отпечатък върху световната история е това, че някога спасил Хитлер от гладна смърт), изстрелва един куршум от пушката на баща си над покривите на града – куршум, който улучва бременна жена право в челото, спечелвайки на стрелеца прякора Точният мерник.Проследявайки живота на Руди, Вонегът разглежда въздействието на срама и вината както в личен аспект, така и в контекста на отношенията в семейство Уолц, които, макар и никога да не са били напълно нормални, се превръщат в гротескно преобърнат модел на нормално семейство след трагедията. Въображаемият Мидланд Сити е съвършената среда за по-голямата част от действието – западащо провинциално градче, чиито обитатели са останали живи твърде дълго след като животите им са били изчерпани откъм съдържание.