Чисто нова.

"Думи такива към мен промълвиха богините първо —

те, Олимпийските Музи, на Зевс щитодържеца щерки:

„Диви пастири, нещастни негодници, жалки търбуси!

Знаем как всички лъжи да направим на правда подобни,

знаем и истини ний да говорим, ако пожелаем.“

Рекоха тъй на великия Зевс вернодумните щерки;

вейка цъфтяща от лавър откъсвайки, приказен жезъл

те ми подадоха, песен божествена вдъхнаха в мене,

всичко, което ще бъде, и всичко било, за да славя.

Те повелиха рода на безсмъртните аз да възпявам,

а пък със тях моите песни да почвам и с тях да ги свършвам.

Ала защо ли съм седнал излишни неща да разправям?

Хайде, от Музите нека да почнем, що с химните свои

радват сърцето велико на татко си Зевс Олимпийски,

казвайки всичко сегашно и бъдно, и минало вече

в песен съзвучна; струи неуморно от техните устни

сладкият звук; и чертогът на татко им Зевс Гръмовержец

смее се радостно, щом — като лилия нежен — гласът им

вредом се ширне; отеква върхът на Олимп белоснежен,

също палатите божи. Така те с гласа си омаен

в песен прославят почтения род на онези, които

бяха най-първо родени от Гея с Уран необятен,

също потомците техни, които даряват благата.

После запяват за Зевс — на безсмъртни и смъртни бащата, —

с него започват и с него завършват те своите оди:

пеят, че той превъзхожда по знатност и мощ боговете"